И така.

Светът съществува в нас и ние в него. И затова е особено интересна ситуацията, в която разговаряш с хората извън твоя свят.

Защото не рядко названията на предметите и събитията в твоя свят са други в техния, означават нещо друго, случили са се по друг начин. И за да проведете разговор трябва постоянно да носиш една “легенда”, едно “меню” от преживявания, с които предварително да обясниш основните понятия и местности в твоя свят. Проблемът, когато се възприема за такъв, идва от това, че има хора, които не допускат наличието на свят извън тях самите.

И тогава си изправен пред избор: самообявяваш се за неразумен, а твоя свят-за несъществуващ.

Или тръгваш на кръстоносен поход в името на “правдата”, на”правото на избор”, на “правото на свободни мисли”. Само дето тя правдата си съществува и без теб. Правото за избор можеш да го откажеш, но не и да ти го отнемат. И мисълта винаги е свободна от външни ограничения, всеки сам контролира мислите си.

Остава и третият път. Да живееш в твоя свят, с хората, пред които не е нужно да обосноваваш неговото съществуване и причината да си себе си.

Добре дошли в моя свят.

Published in: on May 2, 2011 at 2:06 pm  Leave a Comment  

The URI to TrackBack this entry is: https://viaraivanova.wordpress.com/2011/05/02/10/trackback/

RSS feed for comments on this post.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: