Етикети

Аз съм музикантка. Студентка. Жена. Блондинка. Хетеросексуална. Българка-етнически и по паспорт, при това от Бургас. От “Левски” съм. Дъщеря на баща си. Демократично настроена.Колко станаха?10 етикета?

И нито един от тях не съдържа отговора на въпроса “Коя съм аз?”. Не съм и сбора от тези неща.

Същността на това коя съм аз не е в това, с което се занимавам или месторождението ми. Не съм песните, които пея, нито политическите ми възгледи. Не съм начина, по който изглеждам, нито акцента ми. Не съм семейството, от което произхождам, нито семейството, което ще създам. Аз мога да се отрека от всеки един от тези етикети и няма да спра да съществувам.

И въпреки това, не повече от 15 минути и процесът на запознаването с мен приключва, аз съм опакована в малки кутийки с етикетчета … а около мен са кутийките на тези, който са се “запознавали” с мен досега.

Проблем? Той е единствено мой.

Ако аз самата започна да идентифицирам себе си с това, какво работя, кои са роднините ми, каква е историята на страната, в която съм родена попадам в един опасен капан. Всеки път, когато някой критикува работата или произхода ми; когато се присмива на футболния отбор, който подкрепям или на държавата, в която съм се родила; когато поставят под съмнения моите вярвания и ценности неизбежно се чувствам така, все едно критикуват или се присмиват на мен самата. Като следствие в мен се заражда една особена горчивина и предубеденост, плюс система от отбранителни действия, комбинацията от които неусетно изцежда самоуважението ми до капка. Вместо да съм наясно, че аз съм си аз и това е всичко, което има значение аз се включвам в отбраната на тези същите кутийки, в които не ми харесва да съм набутана. И всичко това, защото приемам по-лесния път – да се отъждествявам с нещо, определено отвън, вместо да опозная истинската си същност изцяло и да оставя околните да се занимават с етикетната си система .

Трудното идва от това, че етикетната система е нормата, аршинът, с който се мери човешкият живот днес.

И все пак нищо, от това, което наричам “мое” реално не е част от мен😀

Published in: on May 14, 2011 at 3:20 am  Comments (1)  

The URI to TrackBack this entry is: https://viaraivanova.wordpress.com/2011/05/14/%d0%b5%d1%82%d0%b8%d0%ba%d0%b5%d1%82%d0%b8/trackback/

RSS feed for comments on this post.

One CommentLeave a comment

  1. 🙂


Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: